Защо е важно да имаме дисциплина? Защо е важно да не разчитаме на мотивацията? Защо толкова много хора говорят за това?

На всички ни се е случвало. Имаме супер идея, преливаме от мотивация и енергия, готови да променим света….

Докато животът не ни покаже, своето странно чувство за хумор.

И изведнъж мотивацията изчезва!

Не веднъж си лягам с мотивация да стана рано сутринта да тренирам.

…… И цяла нощ не мога да заспя. Поради различни фактори било то вътрешни и външни.

И на сутринта нямам енергия да си направя кафе, камо ли да отида да тренирам.

Мотивацията си е отишла заедно със съня!!!!!

Всички знаем, че мотивацията е непостоянна. Тя рядко се задържа за дълго време. Не е възможно да имаш винаги мотивация.

Аз много често нямам мотивация и съм изморена след всекидневните тренировки, но ставам сутрин, защото съм изградила дисциплина.

Дисциплината е поведение, което се научава и остава за цял живот. Тя се превръща в успешно работеща при ситуации, които човек е трудно да се мотивира, за да доведе до пътя който искаме”

Каква е разликата между мотивация и дисциплина

Мотивацията, най-общо казано, функционира с погрешното възприемане, че дадено умствено или емоционално състояние е ръководещо, за да изпълним дадена задача.

Мотивацията е като първичен прилив на вълнение, който ни кара да предприемем действия по нов проект.

От друга страна дисциплината разделя външното функциониране от настроения и чувства като по този начин се справя с проблема, подобрявайки постоянно ситуацията.

Ако действията ни се основават върху чувства, които ни владеят на момента и чакаме правилното настроение, за да свършим задачите си, то мисията става наистина трудна и се превръща в коварна форма на постоянно отлагане. Ако чакаме да настъпи правилният момент, шансът да завършим задълженията си е обречен на провал.

Става дума за това да се поставяме като задължение и рутина последователно, нещо което не ни е любимо, ден след ден, и да полагаме Труд за нашите ежедневни дейности, навици и цели, дори когато не искаме и нямаме мотивацията.

Наскоро чух едни много хубави думи от един млад мъж и много ме трогнаха.

“Всеки може да е добър когато всичко около него е ок, но само добрият се отличава с дисциплината си когато е зле и няма желание да стане от леглото”

Въпреки че мотивацията ни кара да започнем, дисциплината е тази, която ни държи, когато нещата стават трудни.

С други думи, докато мотивацията е Искрата да започнем нещо, дисциплината е тази която се намесва след като мотивацията свърши.

Дисциплинираните хора успяват да запазят самообладание в трудни моменти, особено когато нещата не вървят по план. Вместо да се разколебаят от неуспехите си, те ги възприемат като възможности за растеж.

Дисциплината ни позволява да останем фокусирани върху целите си, като ни напомня за причините, поради които сме започнали, и за времето което сме прекарали в преследване на целите си.

Психологията зад това е, че дисциплината изисква определено ниво на самоконтрол и последователност в поведението на човек. Когато развием дисциплина, става по-лесно да се придържаме към ангажиментите си, дори когато не искаме.

Тази нагласа създава положителен цикъл на обратна връзка, която повишава чувството ни за собствена стойност и увереността в способността ни да постигаме целите си.

Дисциплината води до устойчив успех

Истинската трансформация рядко се случва за една нощ. Това е пътуване, изпълнено с последователни усилия и истинска отдаденост.

Помислете за това…..

Дисциплината е свързана със създаването на навици, които подкрепят дългосрочните ни цели.

Така че, когато развием самодисциплина, ще си поставим постижими цели, за да ги постигнем

Дисциплинирането в една област винаги води до дисциплиниране в друга

Това е фундаменталната истина и всеки, който работи върху себе си и е постигнал успех, независимо под каква форма, ще го потвърди.

Защото резултатите вдъхновяват. И то не някои чужди резултати, а нашите собствени.

Спортът като метод за дисциплина

Спортът е не само източник на физическа активност, но и метод за дисциплина. Особено за деца и подрастващи. Участието в спортни дейности от ранна детска възраст не само предоставя физически ползи, но и развива важни социални и емоционални умения.

Всички спортове допринасят положително за възпитанието и развитието на децата още от ранна детска възраст.

Спортът предоставя структуриран подход към тренировки и състезания. Децата научават да се придържат и да спазват графици и да управляват своите ангажименти. Този структуриран подход предоставя рамка за развитие на дисциплина в подрастващите. Спортът учи децата да управляват своето време ефективно. С тренировки, състезания и ангажимент към отбора, те разбират важността на отговорността и следването на графика. Този аспект от дисциплината има дългосрочни ползи, като подготвя децата за бъдещите им ангажименти в училище и кариерата.

Участието в спорт развива у децата чувство на отговорност и самодисциплина. Те учат, че редовната тренировка и участие в състезания изискват усилие, отговорност и отдаденост.
Спортът предоставя възможност за социална интеграция и развитие на социални умения. Децата учат да работят в екип, да споделят успехите и пораженията си, и да изграждат връзки с други деца и треньори. Участието в отборни спортове насърчава развитието на социални умения у децата. Те учат как да работят в екип, как да споделят успехите и пораженията, как да се подкрепят взаимно. Това създава чувство на общност и приятелство, което е от съществено значение за тяхната социална дисциплина и емоционална интелигентност.